Как работи климатика

Климатиците  пренасят топлинна енергия  от едно място на друго.  Обикновено  в природата топлината  се  движи свободнио от  по-топлото място към по-студеното.  За да реализираме пренасяне на топлина от по-студено към по-топло  масто трябва да  извършим работа. При климатиците  тази работа се извършва от компресора. Той обикновено се намира във външното тяло, като енергията за извършването на тази работа идва от електрическата мрежа. Процесите, които протичат много наподобяват процесите във вашия хладилник или фризер с тази разлика, че топлинните мощности в климатика са сравнително по-големи.

Основния принцип на работа на климатика се основава на  факта че веществата преминавайки от едно агрегатно съсътояние в друго  приемат или отдават топлинна енергия от  околната среда.

Основна роля за работата на климатика играе флуида, хладинлия агент,  който циркулира в ситемата. Количеството и най-вече качествавата му са от особено значение.

Температурата на кипене  ( когато се извършва изпарение ), на хладилния агент трябва да бъде по-ниска от околната температура, за да  може да има топлообмен и да се реализира пренасяне на енергия. Когато говорим за отопление с климатик, то това означава, че когато през зимата навън е -10 градуса този флуид трябва да се изпарява поне на -11 или още по-ниски температури. Във вашия климатик този хладилен агент  се нарича с общоро наименование фреон  Фреоните са много видове, всеки със своите предимства и недостатъци, но за ефективната работа на един климатик фреона е един от трите важни фактора (останалите два са вида на компресора и качествата на топлообмениците), който оказва съществено влияние на работата на съответния климатик.

Компресора върши работата необходима  за да функционира климатика по желания от нас начин. Компресорите, използвани в съвременните климатици са различни видове. Като например технологията, която използват, вида на електромотора, който ги задвижва и т.н.. Някой от тях са по-ефективни, други по-малко, като ефективността тук се мери в това каква част от подадената енергия е използвана за свиване на работния фреон и каква част се е превърнала в нежелана топлина. Целта тук е, енергията, която компресора черпи от електрическата мрежа трябва изцяло да се използва за увеличаване на налягането на фреона без излишн загуби

Топлообменниците са важен елемент на климатика. Във външното и във вътрешното тяло на всеки един климатик има топлообменник, по които тече фреон. Представляват медна тръба с подходящ размер, около която са закрепени алуминиеви ламели, с които се цели увеличаване на повърхността на топлообменника. Това е така тъй като, колкото е по-голяма повърхността, толкова повече топлина може да бъде отдадена или отнета от околната среда. В повечето климатици, които се използват за домашна или офис употреба топлообменика отдава директно топлината на въздуха в стаята, чрез вентилатор. Въздухът преминава през ламелите на топлообменика, които са загрети или охладени от движещия се фреон, при това си преминаване въздуха се загрява или охлажда  и след това се издухва в помещението.

За да  може един климатик за да  работи,  т.е. да взима топлина от вън и да я премества вътре в стаята трябва да отговаря на редица условия и  д има и други компоненти. Ако машината е достатъчно мощна в един момент вътре в стаята би могло да стане прекалено топло - теоретично до температурата, на която кондензира фреона ( заповечето фреони това е между 45-60) градуса. Освен това не трябва да се забравя, че климатика може и да е много висока ефективна машина, но все пак нейната ефективност зависи директно от споменатите два параметъра-температура на изпарение на фреона във външното тяло и температурата на кондензация на фреона във вътрешното. Това са много важни параметри- всъщност разликата между тях и колкото по-малка е разликата, толкова по-ефективна е машината. Тази ефективност се изразява във това, че ако климатика консумиra 1 kW от електрическата мрежа, той би могъл да отдаде на стаята 3,4 или 5 kW топлинна мощност. За да може климатика да бъде контролиран (да поддържа съответна температура и влажност в стаята, както и да работи ефективно) във всеки съвременен климатик има микропроцесорно управление, което непрекъснато следи работата му и предприема съответни коригиращи действия. Необходимата информация за тези действия, той взема от известен брой датчици, които се намират, както във вътрешното така и във външното тяло. Например във вътршното тяло има датчик, който измерва температурата във стаята, на базата на този датчик се следи дали не е достигната желаната температура или пък дали не трябва да се увеличи необходимата мощност. От друга страна обикновено перките които задвижват въздуха са с променливи обороти, което дава възможност да се контролира отдадената мощност. Колкото по -висок е дебита на въздуха, толкова е по-висока мощността, която отдава климатика и обратно. Дебита обикновено е потребителска настройка, но може да бъде контролиран автоматично от микропроцесора за прецизна работа на климатика.

Друга една много важна особенност при отоплението през зимата с климатик е следната: тъй както във въздуха при температури почти минус 20 градуса винаги има някаква влага и външното тяло на климатика винаги се налага да е по-студено от околната температура, когато влажността на въздуха е достатъчно висока, то по външното тяло на вашия климатик ще кондензират малки капчици вода, които след това ще замръзнат. Този скреж по тялото на един климатик влошава силно топлообмена на външното тяло, поради което се налага неговото отстраняване. Във всички съвременни климатици има начин тази ситуация да бъде открита и тогава вашия климатик преминава в режим на размразяване. В този случай външното тяло се подгрява с топъл фреон и леда бива премахнат. Този процес отново се контролира от микропроцесора на климатика и е автомачен.