10 съвета за климатици

Климатиците  са  и полезни  и вредни. До колко ги познаваме ? До колко  ги използваме ефективно ? До колко щадим себе си  и техниката ?  А знаем ли въобще какво се случва, след като  си пуснем климатика ?

Теорията и практиката винаги се пресичат в рационалното и компромисно използване  на  вещите от ежедневието. Климатиците са  скъпи електроуреди със специфично поведение, изискващи прецизна инсталация  и още по-прецизна поддръжка, за да можем да се насладим на комфорт, при най-добра енергийна ефективност. Преди покупка всеки се интересува от „екстрите” – допълнителните възможности, които ни осигурява климатика, но после малцина са тези които се грижат за нормалното му състояние. Просто забравяме за съществуването  му , докато  не спре да работи.

1. Йонизацията. Сигурно малко хора са запознати с полезното действие на йонизацията и подминават тази "екстра". Чрез нея се постига освежаване на въздуха, намалява се  праха, ускорява се асимилацията на витамини, подобряват се рефлексите и се увеличава способността за концентриране на вниманието.

2. Енергийната  ефективност  - коефициент на полезно действие. Ако ползваме климатика както за охлаждаене , така и за основно отопление от изключителна важност са сметките, които ще се появят, Най-добрия комфорт е най-малко струващия. Понеже купуваме климатика за няколко години експлоатация, е добре да осъзнаем, че  всеки компромис ще ни  напомня за себе си  дълго време.

3. Здравето. Здравето е на първо място, но повечето хора го оценяват със закъснение. Малцина са онези, които купувайки си климатик, са запознати с "модерните" болести, причинени от вирусите и бактериите, които се развиват в климатиците.  Ако не се спазва правилото за не по-голяма температурна разлика от 6 -7 градуса вън/вътре през лятото, то има голям шанс да настинем по-бързо, от колкото в студа през зимата .

4. Поддръжката. Поддръжката се изразява основно в почистване на филтри . При постоянна работа на климатиците се свалят и почистват поне веднъж в месеца. Това при условие, че не е много прашно и не се пуши. Редовната профилактика на филтрите помага  за намаляване на риска от болести и за съответствието между зададените и действителните температури в помещението. За съжаление в повечето офиси  за това се сещат, чак след като климатика спре да работи.

5. Шумът. Всеки шум под 30db не би следвало да ни притеснява. За много претенциозните, обаче, и това е дразнещо, но си зависи от човека. По-евтините марки и модели, а и някои  по-скъпи, може да са доста тихи, но корпусите  им направени от  некачествена пластмаса силно пукат при рязка промяна на температурата. Най често и най-дразнещо е  това  при обезскрежаване  в режим на отопление.
6. BTU.  BTU ( Британска Топлинна Единица) е извън системна мярка  за количество енергия. 1000 BTU/h е приблизително 293 W. На някои места се пише в джауа (J). В продуктовите си листи, производителите обикновено  предлагат климатиците с климатични мощности  измерени в BTU. От това са добили популярност „деветки”, „дванадесетки” и т.н.

 BTU. Един климатик с  9000 BTU мощност е достатъчен за охлаждането на стая 15 – 18 квадрата. Правилото тук е климатикът да превъзходжда с до 20-30% от възможностите му за оптимално охлаждане на съответното помещение, защото така по този начин той се натоварва по-малко и съответно животът му се увеличава. Не бива да си купим  климатик, който ще работи постоянно на 100%  от възможностите си и няма да може да се справя с  климатизацията, защото така рискуваме  да го  повредим.

7. Консумация. Винаги имайте едно на ум, че спецификациите, които са дадени от почти всички производители, са малко занижени от реалните. Какво представляват енергийните класове А, В, С и т.н. Това е класификацията изработена от  едни хора от Администрацията на Европейския Съюз, които малко разбират от климатици, за да могат други европейци, които нищо не разбират, да разберат,  кой климатик  харчи по-малко ток и кой харчи повече.
8. Марки  и произход. Почти всички,  климатици, които се внасят в България, се произвеждат в Китай и почти всички минават през Солунската  митница. В това  не можем да се заблуждаваме – българските търговци изцяло се подчиниха на вкусовете и потребностите на гърците. Няма как - солунското  пристанище тепърва ще се задълбочава като  нашата врата за света.

Българско производство на климатици – печален,  но все пак похвален  опит направиха  от Levee Electric Appliances JSCo. Каквато и марка да изберете, по-добре се насочете към специализирана фирма за продажба и монтаж на климатици и избягвате промоциите в хипер/техно-маркетите. В  специализираните магазини, търговците предлагат изпитани във времето марки и по-качествен сервиз и поддръжка.

9. Цена и клас. Евтиното излиза скъпо. Инвестицията в по-скъп климатик от клас А е по-правилната, защото топ-моделите изразходват по-малко ток и на практика възвръщат вложените пари. За съжаление добрите климатици струват и доста пари. Евтини  модели за лятото и малки помещения може да намерите между 450 и 700 лева. Наистина добрите климатици са доста скъпи. Отделно да се има предвид, че се налага и инсталация,  което може да стигне до 250 лв.

10. Сплит система. Инверторните климатици наистина са по-добри от обикновените on-off  модели  и като цяло харчат по-малко. Инверторите може да се ползват през зимата за основно отопление, докато мощността на обикновените термопомпи пада много рязко при – 7 градуса и по-студено. Тук вече е и въпрос на избор - дали ще ти трябва климатик за охлаждане само през лятото за отопление през есенно/пролетните и зимни сезони или ще се  ползва за основно отопление. Във всеки случай – изборът на климатици  у нас е огромен.